БОЯН БОЛГАР
Борбата е присъда на века и наша присъда. Дните ни са минали в преломи, упоритост и нетърпение. Не познаваме равния хоризонт, не помним уталожението, макар често да сме го желали. Винаги сме гледали на света през очите на пружината. Но може би има начин да се погледне на него през очите на везната. Но колкото повече умората от борбата е силна, толкова повече мирът на духа е пълен. И каква е цената на живота, освен да си послужим с него и да го оставим? Защо да съжаляваме за неосъщественото, когато е толкова просто да познаем дълга? Думи, взети от моята книга „Третото пътуване с Диоген”, отчасти написана в Хисаря, като и други мои книги.Благодаря на ведрото хисарско небе и на добрите хора в тоя тих град.
Боян Болгар
Хисаря, 9.ХІІ.1977 г.
АСЕН БОСЕВ
Хисар е град на здравето и творческото вдъхновение. Един от чародейните хисарски извори е и Творческият дом на писателите. От този извор струят художествени творби, които душевно разведрят хората в Родината ни. Макар че стар е град Хисар и помни римски времена, но вечно млад е този град, изпълнен с чар и ведрина!
Хисар, февруари 1976 г.
АННА КАМЕНОВА
Спомням си, че за пръв път „видях” Хисаря на страниците на първото издание на Вазовата „Нова Земя”. По-късно бях чувала от баща си /М. Маджаров/ за разходките, правени с Вазов тук всеки празничен ден. Идвали са от Пловдив в Хисаря с файтон за отдих и вдъхновение сред цъфналите храсти, зеленината на най-разновидните дървета и песента на птиците.
Тя и сега се чува тази птича песен и очарова тези, които идват тук, уморени от шума и динамиката на големия град.
Искам да се присъединя към призива на Ваня Петкова. Нека Хисаря остане едно убежище, един оазис за зажаднелите за пролет, свежест и зеленина. Да не пропъдим птиците!
Тук сред бойния шепот на величествената римска крепост завърших моята малка повест за Бенковски и почнах една новела, която още няма заглавие.
Анна Каменова
20.ІV.1977 г.
АЛЕКСАНДЪР ГИРГИНОВ
Когато обхождате крепостната стена на Хисаря, вие ще видите по нея не един камък, обърнат с лице към вас. Тези камъни никога не са били покривани с някаква мазилка, а от векове са били открити и са гледали със своите каменни очи как дефилира пред тях животът на човека. Ако можехме да разбираме езика им, те щяха да ни разкажат за много чудновати неща и събития. Те сега виждат и нас. Те ще отпечатат и нашия живот в своята каменна памет и ще го препратят в бъдните векове като чудновата легенда.
Като вървите по улиците на града, тук ще видите как почти всички мъже и жени носят в ръцете термоси на каишка . Ако тукашният градски народен съвет някога реши да установи емблема на града, то следва да се спре на първо място на „камилите”, изворите и термос с каишка.
Но най-силно впечатление, вярвам, ще ви направи здравният ритуал пред топлите чешми. Тук хората стоят изправени с чашка в ръка и пият мълчаливо на малки глътки чудотворната вода, изпълнени с вяра за оздравяване. За миг чувствуваш, че се намираш в древен храм сред тълпа от богомолци.
А вечер, когато застанете пред широкия прозорец на стаята си, пред вас ще се открие най-просторното небе, което сте виждали през живота си. И не само най-просторното, но и най-дълбокото, и най-ведрото, и обсипано с най-много звезди. Тук като че ли и звездите са по-близо до вас.
Александър Гиргинов, Подпис: /не се чете/
Хисар, 24.ІІ.1978 г.
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
Води целебни, син простор,
приятен въздух, птичи хор –
ако и тук не ти върви
със ритъма и римата,
причината – уви, уви!-
е другаде, не в климата…
ВАНЯ ПЕТКОВА
Как да се скрия в мрака, как,
Когато тя на челото ми все гори –
Светулката на мойта вяра?
Като дете в крайморските еленови гори
Я залепи една ръка от времето по-стара.
И тя между очите ми със фосфорче трепти,
Пулсира мигаща, за миг изтлява…
Ако не можеш ти светулко повече
недей расти,
Но никога не ме напускай и т а к а в а!
Ваня Петкова, Подпис: /не се чете/
Хисаря, 7 януари 1977 г.
/ИЗ БЪДЕЩАТА КНИГА/
За мен Хисаря беше едно приятно откритие. Романтичната античност на този град ме пренасяше в сантименталните сънища, които раждат Поезията.
Имам само една молба към градоначалниците на Хисаря.
Моля Ви, любезни любители на шума, на модерните форми и поклонници на техническия прогрес, не правете по–цивилизован малкия хисарски бисер. Оставете го такъв и за нашите деца. Иначе има опасност да заприлича на натруфено чучело, в което превърнаха и … погребаха милия ми, сърдечен гр. Созопол!
Моля ви!
/В замяна Ви обещавам много хубави стихове, написани в Хисаря/.
Ваня Петкова Садик,
/Валя Прокофиевна Житская/
Хисар, 31 март 1977 г.
ВАСИЛ ПОПОВ
Тук, в Хисар написах много от разказите, влезли в книгата ми „Зеленият тръбач”, както и завърших последните глави на романа „Низина”,който ще излезе през 1977 г.
Хисар ми дава тишина, спокойствие,чиста и неомърсена още природа,а аз му давам моята благодарност.
Подпис: Васил Попов
Хисар, 31 март 1976
ВИКТОР БАРУХ
В Хисаря получих: изцеление – изхвърлих едно чудесно камъче от бъбрека си; вдъхновение – написах много глави от „Отречени от закона”, „Сватбени свещи” и др.; много красота и вълнения из пищната околност на древното селище; уют и гостоприемство в Дома.
Виктор Барух
30 май 1976 г.
ВИРДЖИЛ ТЕОДОРЕСКУ
РУМЪНСКА ПИСАТЕЛСКА ДЕЛЕГАЦИЯ НАЧЕЛО С ВИРДЖИЛ ТЕОДОРЕСКУ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СРП
Трогнат съм от всичко българско. От топлата братска грижа, от хубавите думи и български сърца!
11.03.19786 г.
Подпис: Валентина /не се чете/
Нашата дружба е чиста жажда,
Остава /чиста/ в тази хубава къща като клеймо
На висши идеали,които аз смея
Да назова: нашето общо верую.
Вирджил Теодореску
ВЛАДИМИР ЗЕЛЕНОГОРОВ
Посещавам Хисаря от 1956 година за лечение и творчество. Идвал съм през различните сезони на годината. Еднакво ми е харесвал и когато ухае на люляк или липи, и в топлата късна пролет, есен, и зиме, напрашен от сняг.
Тук написах някои от разказите си за Христо Смирненски и сведения от Крум Кюлявков, исторически разкази и други материали от миналото на моето родно село Белица, Софийски окръг.
От всички места, в които съм ходил на почивка – Хисаря най- ми харесва поради климата си, минералните води, старините, градининте и добрите битови условия в Творческия дом на съюза ни.
Докато имам възможност, ще идвам с удоволствие.
Владимир Зеленгоров
Хисаря, 21. ІV.1977 г.
ВЪТЮ РАКОВСКИ
Хисаря е родно място на толкова много значителни творби на нашата литература, че едва ли има град, който би си позволил да съперничи с нея. Само това да беше нейното качество, пак заслужава да й се поклоним.
Тя има дял и в биографията на моето скромно поетическо вдъхновение. Голяма част от книгите ми „Пътник през света”, ”Делничен свят”, ”Вечерни покриви” и почти целите книги ”Насрещен сняг”,”Ветровити подножия” и „Синята дъга” са родени в нея.
Подпис: Вътю Раковски
4.04.1976 г.
СТАЯТА С КИПАРИСА
Обичам стаята със кипариса.
Витаят поетични образи из нея на ята.
Навярно за това, че много четох в нея, много писах
и много скъпи мигове във нея изживях,
като уютен пристан
сред хаотични ветрове за мен е тя.
Навярно за това,
че слънцето през зеленина при мене влиза,
стъклата бяха винаги за мен зелени очила.
Отворех ли прозореца, дървото със зелена риза
стоеше като горски вън, дошъл от нашите села…
Дори очите ми да пълнят градове и къщи цветни,
когато съм по пътища далечни запилян,
когато ме омайват стаи в замъци старозаветни
или из стародавни крепости вървя пиян,
дори на кораб да ме вее тънък черноморец
и да светлее над главата ми огромна синя вис,
аз все ще виждам
тази стая пет на три,
прозорец
и във прозореца
небе и кипарис.
Подпис: Вътю Раковски
ГЕОРГИ КАРАИВАНОВ
ХИСАРСКА ФРЕСКА
На Стефан Поп Василев
Щом денят нощта разбули
и поръси слънчев цвят,
блясват и стени и кули
в стария античен град.
Всеки камък е белязан
с гняв, проклятие и пот
на неволник – роб, наказан
с мъченически живот.
В тая крепост са ечали
глъчка, шум и викове.
Глуха е сега заспала.
Рог призивен не зове.
Вечер тъмнината пада,
бликва звездния поток,
неизбежната прохлада
лейне по зида висок.
Цял ден слънце го е пекло,
векове е тъй проспал,
как са векове протекли,
досега не е разбрал.
Чуваш как във тишината,
тихо стене крепостта –
неотстъпна, чудновата
дъщеря на древността.
Георги Караиванов
Хисар, градът на хубавите залези,
29.ХІ.1978 г.
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ
Пожелавам на Хисарското читалище „Иван Вазов” и на неговите дейци все по-широка и по-успешна културна дейност.
Хисар, 27.03.1976 г.
ДИМИТЪР ПАНТЕЛЕЕВ
Обичам Тракия – от нея неизменно черпя сили и воля за творческа работа.
Здраво съм свързан и с Хисаря, с неговата южна природа, с неговия благодатен климат, със сърдечните му хора.Творческият дом на Съюза на българските писатели е мой зимен пристан и най-любимата ми поетическа работилница.
Всички мои книги, излезли през последните двайсет години – а те са десет – са писани изцяло в нашия хисарски дом. Почти във всички книги, особено в книгата”Тракийски видения”/1968/ има стихотворения, пълни с най-искрена възхвала на Тракия. Дълбоко вярвам – няма никога да прекъсне тая моя кръвна яка връзка с нея.
ТРАКИЯ
Не съм роден във твойта топла пазва,
не съм откърмен с твоя земен сън,
но спомням си – един сляп древен бог
за тебе дни и нощи ми разказва.
И аз растях сред племето ти знатно
и пих от твойта мъдрост и печал.
Това, което скришом бях ти дал,
ти ми го върна, Тракийо, стократно,
спаси ме от неволя и забрава,
със златен ключ отключи моя глас
и вля в кръвта ми тайнствената страст,
която камъните оживява.
Опрял глава на топлата ти гръд,
аз днес съм плът от твойта жива плът.
Димитър Пантелеев
Хисар, 20.ХІІ.1978 г.
ДОРА ГАБЕ
Ако не беше Хисаря в живота ми – не, не зная дали бих написала „Почакай слънце“, нито „Сгъстена тишина”. Не бих написала „Майка Парашкева. И много още други творби.
Хисаря подкрепи здравето ми и ме направи способна за творческа дейност. На Хисаря дължа своята голяма благодарност.
Когато идвам в Хисаря, струва ми се, че пристигам в роден град.
Дора Габе
1976 г.
Нашето небе е най-високо,
нашите звезди са най-големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!
/”Обич”/
Почакай, слънце,
аз не съм готова
за идващата нощ –
денът ми не е
свършен още…
/”Почакай , слънце”/
ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА
В Хисаря дойдох за първи път, доколкото си спомням, през 1946 г. м. май – значи точно преди 30 години. Дойдохме – аз със съпруга си писателят Константин Константинов, със сестра си, художничката Донка Константинова – по тяхно внушение и препоръка, тъй като те идваха тук всяка пролет. Пътувахме заедно и се настанихме в този дом, който по онова време не беше още творчески дом на писателите и нямаше тук други писатели. Тогава за първи път написах в Хисаря стихотворения /напр.: „Утро”, „Дъжд”, „Слънце” и др. /които излязоха в периодичния печат и по-късно в стихосбирката ми „Пет звезди”.
Незабравим е споменът ми от онова първо мое идване в Хисаря. От тогава аз обикнах този прекрасен кът от родината ни , тези „Славееви гори” както са ги нарекли още римляните в древността. Тук всичко – този „Микроклимат” с въздуха си, слънцето, буйната растителност, шуртящите целебни води, тези внушаващи размисъл и поетически видения древно-исторически останки – всичко въздействува благотворно за физическото и душевно здраве на човека и за вдъхновение и творчество на поета, на писателя.
В Хисаря, в творческия дом на писателите, аз написах, освен споменатите вече, и повечето от стихотворенията в книгите ми „От бряг до бряг”,”Контрапункти” и новата, върху която сега работя, запланувана да излезе през идущата година /заглавието й засега не съм окончателно установила/.
Топло чувство и благодарност към Хисаря ще запазя до края на живота си , този единствен град – срледоточие за творчеството на българските писатели.
22 май, 1976 г.
ХИСАРСКА ИМПРЕСИЯ
Обхождам пак хисарската стена
през тази ранна пролет.
Събуденият парк надига рамена
и грее с куполите златни на цъфналите храсти
като катедрала.
Дори хилядолетната развалина
е жизнерадостно запяла
с птичи гласове.
Какъв атавистичен зов през вековете
несетно ме превзима?
Изтръпвам с мисълта, че хилядите птички,
които тук, в развалините,
сред хоросан и камъни
са се вгнездили като в държава своя, са може би душите
на онези хиляди и хиляди незнайни
траки – роби,
които с нечовешки труд с последни сили
са крепостта градили –
за римлянина чужденец
и поробител.
Днес птичките –души на облаци излитат
и долитат, гнезда си вият,
отглеждат челяди и поколения –
и те растат
и пеят, –
и пее пролетно чрез тях сега
и крепостта.
Природата и времето не се боят
от най-непримиримите контрасти
и сплавят ги в хармония
за нас непостижима.
Елисавета Багряна
КИРИЛ ВОЙНОВ
Хисаря е един от най-любимите ми кътове в нашата земя. Винаги с удволствие съм идвал тук и винаги съм бил доволен и за себе си и от себе си. Тук съм написал три или четири от сценариите си, романа „ С мен в ада”, повестта „ Поглед в огледалото”.
Ще идвам, когато мога и докато мога.
Кирил Войнов
2 март 1978 г.
КРУМ ПЕНЕВ
СОНЕТ КЪМ ХИСАРЯ
Таз крепост от гранит, тегло и хоросан
да беше с разум и човешка реч – тогава
от нея бихме чули не един роман
покрит от вековете с пепел и забрава.
Под бурените спят надежди и мечти
на хиляди неволни гости на земята,
но паметният труд на робските плещи
до днес незаличен ни гледа от стената.
Пеша, с коне , в носилки и на колесници
прииждали са тук плебеи и патриций,
живот да дирят от целебната вода.
Над изворите пък – в безмълвие са бдели
на нимфи и богини статуите бели –
на здраве символи с безсмъртна красота!
Хисаря, 29.02.1976 год.
ЛИАНА ДАСКАЛОВА
Лист платанов през декември,
летен, светъл от бакър,
пред лицето ми се мерна,
миглите ми тихо перна
ласкав, шушнещ и добър…
Лист платанов през декември –
златна сянка, полусън –
пожелавам да се мерне,
щом самичък бродиш вън.
Лист платанов през декември
ти желая! Със слова,
с песни и поличби верни
аз ще ти го призова!
Лист платанов през декември
искам да те осени,
да изтрие всички черни
спомени и черни дни.
Лист платанов след виелица,
подир буря, подир гръм…
Доброта – изневиделица…
Подир чернохлебни делници –
лист платанов, празник звън…
Лиана Даскалова
27 декември 1977 г.,
По случай именния ден на мъжа ми
ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ
Приятният климат, целебните извори, съвременните битови условия и призрачното присъствие на отминалото римско господство създават заедно неповторимата и толкова нужна за писателите творческа атмосфера.
Тук привърших стихосбирката „Слънчеви приливи”, /излязла от печат през 1975 година/, тук написах повестта за деца „Кой освободи южния вятър”, тук работя сега върху бъдещата си стихосбирка.
Лъчезар Станчев
Хисар, 7.ХІІ.1976 г.
ВЕЩ И ПОЕЗИЯ
Всяка вещ е била сътворена.
Стол и маса, и меко легло
Са измислени с обич , с вълнение.
Тъй отдавна това е било.
С тия вещи така съм привикнал,
Та не търся твореца им скрит.
А нима те сами са изникнали
За удобство с тъй прелестен вид?
С обичлива ръка е създаден
Тоя свят с много труд построен.
Хубостта на света е изстрадана .–
Без нощта не би имало ден.
И стихът е едно сътворение.
Как бих искал след нощните бдения –
Като вещ победила смъртта –
Тая книга с лъчи и вълнения,
С трайни мисли, да влезе в света.
Лъчезар Станчев
/Из бъдещата ми стихосбирка/
ЛЮБЕН ДИЛОВ
Понеже тази книга е озаглавена „летописна”, а не книга за впечатления, и понеже колегите ми вече са изразили преди мен общите ни възторзи и привързаността ни към този хубав град , аз ще се огранича в рамките на някои сведения от летописен характер.
Открих за себе си Хисаря през 1954 година, където написах втората част от първия си роман „Атомния човек” – двайсет и две години по-късно, пак тука, го пренаписах наново, така че той е изцяло рожба на пребиваванията ми тук. През тези десетилетия, едва ли е имало година, в която да не съм посещавал Хисар поне веднъж. Едва ли имам и книга, която поне отчасти да не е създадена в уютния писателски дом. Ще ми бъде трудно да изброя и уточня всички заглавия, започнати или довършени тук, но почти изцяло дължа на Хисаря две от книгите, които най-много си харесвам: романите „Пътят на Икар” и „Парадоксът на огледалото”. А токущо дооформих един сборник с новели и разкази, който вероятно ще излезе под заглавието „Двойната звезда” – всичко в него изцяло съм написал в Хисар през есента на 1977 год. и сега. Започнах и една повест, озаглавена „Жестокият експеримент”.
Може би някому ще се стори парадоксално, че в този древен град, край стените – свидетели на пагубните сили на времето, се ражда и фантастика. Аз бих го нарекъл естествено. Няма нищо по-фантастично и парадоксално от човешката история. А тук все още те гледат и чисти звезди, неокадени от пушеците на цивилизацията , има все още и славеи, които надвикват в душата ти злите гласове.
Чудесно е, че има такова място, където българските писатели са в състояние един до друг, като пчелите в кошер, да пълнят общата пита , оставили шилата си в София. Тук обикнах и опознах много от колегите си, с някои, като Никола Фурнаджиев и Павел Вежинов, Дора Габе и Елисавета Багряна, Станка Пенчева и Васил Попов, Радой Ралин и Валери Петров имам и незабравими общи спомени. Намерих и множество добри и госотприемни приятели сред самите хисарчани. А Хисаря ми дава не само условия за труд, но и желаната почивка край пълните с риба язовири, сред хубавите си околности. Така този град се превърна в съществена неотделима част от съдбата ми. И положително – в по- добрата част.
И ако трябва накрая да добавя някакво споменание, то е : нека градът развива все така пред очите ни своите хубости, но непременно да запази своята тишина и чистота, за да бликат и занапред все така не само минерални води в него, но и българското слово.
Любен Дилов
25.04.1978 г.
ЛЮБЕН ПЕТКОВ
Това българско кътче открих през 1976 г. Редом с твоите стъпки в това градче отекват безшумните стъпки на славяни и отминали народи; на общества в блясък и разруха. Мъдро градче.
Миналото лято обиколих 42 селища, хотелчета и хотели в стари и нови градове, за да си намеря място за работа и накрая се върнах отново в Хисаря.
С благодарност произнасям това име . През 1976 г.тук написах „Градините на Ева”; на другата година – „Календар”; на другата – разказите – „Нощем”,„Птица” и „Едно малко зелено градче” – книгата ми „Зимно море”. Повече от това какво? Мога само да благославям Хисаря и да пожелая на хисарчани да бранят Хисар от всякакъв външен шум и замърсяване, да го да го разрастват с нови къщи и градинки и да се гордеят, че живеят и отглеждат децата си тук.
Любен Петков
Хисаря, 25 септември,1980 г.
МАРИЙ ЯГОДОВ
Признавам: прочетох това, което е писано в тая книга за Хисаря; признавам също,че не бих могъл, да кажа нищо повече за сегашните му красоти, за миналото му , включено в писани и неписани легенди,за бъдещето му, залегнало в мечтите и плановете на тези, които го управляват на тези и уреждат. Просто, присъединявам се към писаното от моите колеги.
Какво съм написал в Хисаря?
Една част от книгата ми „Древният път”, чието издаване очаквам догодина; сега пиша нещо, за което не смея да кажа нищо. За девет години редовно посещение това е катастрофално малко, но пък какво може да стори човек за някакви си двайсет дни?
Както и да е; всичко е хубаво, когато завършва хубаво: нямам основание да твърдя за себе си обратното , когато съм бивал в Хисаря.
Марий Ягодов
Хисаря, 18 май, 1976 г.
МАТЕЙ ШОПКИН
В зелени багри залезът догаря.
И в залезната злачна тишина
край каменния пръстен на Хисаря
върви една усмихната жена.
Над старата изпепеплена слава,
над пулса на подземните недра –
жената като римлянка минава
с изваяни, класически бедра.
И камъните жадно я целуват,
изтръпнали от нажежена страст.
И нищо повече!Не съществуват
ни космоси , ни столици, ни джаз!
О, този миг – почти невероятен!
Върви жената – музика и зов.
Върви жената- космос необятен
и столица на вечната любов!
Хисаря, 1978 год.
Обичам да идвам в Хисаря – и заради хубавия въздух, и заради тишината, и заради чудесните условия в Творческия дом на Съюза на българските писатели.
Тук се откъсвам от всекидневните си служебни задължения, отдалечавам се от зяседанията и телефоните, забравям всички излишни вражди и още по- изилишни „приятелства”. И пиша!..
В Хисаря съм написал почти всички стихотворения, включени в книгите ми „Територия”, „Априлски коловози”, „Разстояния” и „Щит”. Надявам се този списък да продължи – стига да има живот и здраве.
Освен всичко друго, тук, в Хисаря, човек става по-спокоен, по-добър, по-сърдечен!
Матей Шопкин
Хисаря, 22 март 1978 г.
МЛАДЕН ИСАЕВ
Хисаря винаги ме е привличал с южната си мекота и прозрачност на въздуха, с галещите ласки на тракийското слънце, с топлия уют, който така предразполага към творческо вглъбяване!
В Хисаря съм чувствувал полъха на древността и щедростта на природата с тези целебни вълшебни води. Тук съм написал много от моите творби, като книгата „Покой за тебе няма”, част от мемоарите”Незабравимото” и други. Иска ми се от сърце да благодаря на този оазис за почивка и творчество!
Младен Исаев /подпис/
Февруари 1976 г.
ПРЕКЛОНЕНИЕ
Животът е великолепно чудо.
Прекланям се пред светлия му лик.
Аз цвят съм от дървото изумрудно
и капчица от зеления топлик.
Опива ме летежа на сокола,
на вятъра и белите води,
на облаците в синя пролет,
сиянието на далечните звезди.
Примамват ме загадки още тъмни,
до днес неразгадани от ума,
в студената космическа бездънност
и в пазвите на топлата земя.
Обзема ме и радост, и тревога
за твоята съдба. Мой земен свят.
При всяка буря бих желал да мога
от гибел да те пазя – жив и млад.
Като плода на южните дървета
земята от любов да натежи
и птицата на радостта в небето
единствена свободно да кръжи…
Животът е великолепно чудо.
Прекланям се пред светлия му лик.
И нека грей земята изумрудна,
и нека диша земния топлик!
Младен Исаев
Из книгата ”Покой за тебе няма”, написана в Хисаря през 1974 г.
НАДЯ КЕХЛИБАРЕВА
В Хисаря дойдох за пръв път през февруари,76. И се зарадвах на голямата му привлекателност, на тишината му. Тук работих над недовършена своя книга за морето и моряците, която съм нарекла „Пристанище”.
На Писателския дом дължа от сърце благодарност за удобствата и топлотата, които ми предложи.
На град Хисаря пожелавам да опази своите ценни старини и да се сдобие с още нови хубости!
Надя Кехлибарева
Хисаря, март 1976 г.
МАЙКА
Изсечете й паметник
от крайморския камък,
обърнете лицето й
към морето,
протегнете ръцете й
към морето –
за да гледа дори след смъртта
хоризонта – изтеглена с черно черта –
и да чака, превита от ветрища,
синовете.
Н. Кехлибарева
Из моята бъдеща книга „Пристанище”,
която довършвах в Хисаря.
ОРЛИН ОРЛИНОВ
ПОСВЕЩЕНИЕ
Едно ни спомня дивната Хисаря:
тук стават равни пария и царя!
Към всички благосклонна и еднаква,
тя болките и раните изплаква
И с тихия , тъй син небесен свод,
възвръща сили, вяра за живот.
А за певеца тоя кът чудесен
е извор жив на нова, светла песен.
Душата в тебе като роза се разтваря,
благословена, слънчева Хисаря!
Орлин Орлинов
Хисаря, 16 декември 1977
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ
С името на Хисар е свързана по-голямата част от моето целокупно творчество, особено през миналото десетилетие. Тук са написани почти всичките ми разкази. По някое време дори мислех да ги издавам в отделни томчета, под общо заглавие „Хисарски разкази”. По-късно се отказах от тая идея, понеже можех да подведа читателите, че сюжетите са почерпани от живота на Хисаря. Впрочем имам и един такъв разказ – „Испанска холера”.
Струва ми се, че името Хисар завинаги ще остане свързано с творчеството на българските писатели. Дано някому не хрумне да смени това скъпо за нас име.
Павел Вежинов
Хисар, 2 март 1970 г.
ПАУН ГЕНОВ
В Хисаря се влюбих отколе. И не минава година да не му гостувам. Но не за тържества, а за работа. Защото тук е оазис на красота , на тишина и приятен климат, сред които човек и почива, и пише. Тук аз написах десетки стихове, написах книгата си „С обич към земя и хора”, по-голяма част от очерковата си книга за героя на Радомирската република Райко Даскалов. Тук написах и книгата си за другия прославен син на България – антифашиста, единофронтовеца Петко Д. Петков, която вече е в ръцете на редакторите.
Дарявай ме все с такова творческо вдъхновение,любим град на древността и мадостта Хисар!
Подпис: Паун Генов
Хисар, 12.3.1976 г.
ХИСАР
Макар далеч от пътища световни,
шумели са край тебе вековете…
Какви ли не събития ти помниш!
Кой враг ли тук не е поил конете си!
Строили римляните тази крепост,
но не сами –
строили са я траки!
А кой не я руши –
и грубо ,
и нелепо,
за да заварим останки
от паметник архитектурен
със спойка по-солидна от бетона,
та и след толкова вековни бури
за гения тракийски да напомнят!
Паун Генов
Хисаря, Ноември 1973 г.
ПЕТЪР СТЪПОВ
Идвам в този тих ,интимен кът, наречен Хисар, в продължение на повече от 25 години, най- малко два пъти годишно. Биха се събрали няколко години , които съм изживял тук, където написах изцяло или отчасти голяма част от книгите си: ”Партизаните са тук”, ”Дядо Иван иде”, ”Живот с надежда”, „Гласове от вековете”, ”Златният пръстен”, ”Семир се завръща”, ”Момчето от отряда”, ”Ело справедливият”, ”Това упорито момче“, „Барабанът“,
”Всички на оръжие” и др.
Тук, в този все още романтичен кът,забравяш всичко и цял се отдаваш на мислите и чувствата си. Без Хисар , мисля, не бих написал част от книгите си . И заедно с всичко това Хисар лекува и през време на работа с тишината си, с атмосферата си, с водите си.
Дано никога не се превърне на един студен като камъка бездушен „модерен град”.
Петър Стъпов
01 декември 1977 г.
СЛАВ ХР. КАРАСЛАВОВ
Хисар, Хисар! От векове
във тебе битки са кипели,
и твойте верни синове
за роден дом със чест са мрели!
И до къде стигнах от съюзни дела-
Едни пишат, а аз въздишам!
За Хисаря!
12.03.1976 г.
СЛАВЧО КРАСИНСКИ
ВЕЧЕР ИЗ ХИСАРЯ
Кога притихнат шум и вихър
и тръгна в твойта тишина –
като една въздишка тиха
зашъпват древни времена
И всеки камък тихом дума,
че в този преходен живот
мъдрец, владетел и безумец
лежат под каменния свод.
Над тях всевечната природа
отново диша и сияй
и те превръща , с труд народен,
в един човешки малък рай.
Да, в суетите ни човешки
не би се никой съхранил –
природата не знае грешки
и те не пита кой си бил.
Славчо Красински
Хисаря, 31.ІІІ. 1977 г.
СТЕФАН ПОПВАСИЛЕВ
В тоя благодатен старинен балнеоложки град съм гостувал много пъти и днес съм тук семейно за 31-и път. А в него идат за помощ от лечебните му води многобройни нашенци/пък и чужденци/ от разни краища на родината ни, обсадени от всевъзможни заболявания: бъбречни, стомашни, чернодробни…
Хисар! Чудесен тракийски град с обширни кръгозори, светло-синьо небе, мек климат и с високи крепостни стени, разяждани от зъба на времето. Прочут град,из разведрения въздух на който се е разнасял гласът на родопския певец Орфей, а по земята са отеквали стъпки от други, втори Орфей – народният поет Вазов, на чието име – Иван Вазов е кръстено местното богато с книжовен имот народно читалище.
Благодарен съм, че тук заздравих болничавото си състояние, та дочаках да доживея и празнувам деветдесетия свой рожден ден. Пак тука си отдъхвах и написах в писателския творчески дом няколко от хубавите мои литературни и езикословни статии.
Хвала на град Хисар, който ще се радва на добро и разхубавено бъдеще!
Стефан Поп Василев
Хисар, 15 ноември 1978 г.
СТОЯН Ц. ДАСКАЛОВ
Роден през вековете и привличал императори и величества, да пребъде Хисар през вековете, да разцъфти като райски кът, за слава и гордост на Негово величество – българския народ – първотоворец на всички блага!
Стоян Ц. Даскалов
Хисаря, 27 декември 1977 г.
ХАИМ БЕНАДОВ
В Хисаря идвам два пъти в годината от 1950 година насам. Привлича ме мекият климат през всичките годишни времена, неповторимото синьо италианско небе, концертите на славеите и чудната атмосфера, която създава хилядолетната римска стена.
В Хисаря ме привлича приятната скука, която предразполага към творчество. Тук има меко слънце и през есента, и през пролетта и зимата.
По-голямата част от моето творчество минава през Хисаря. Тук написах и последната си творба, романа ”Този дълъг път…”.
Макар че много хисарчани са мои приятели, те ми дават поводи да пиша фейлетони и сатирични материали, но това правя с добро желание, за да стане Хисаря още по-привлекателен и гостоприемен.
В Хисаря и по-специално в Творческия дом на писателите имам незабравими спомени и часове на дружба с колеги – писателите, някои като Крум Кюлявков, Светослав Минков, Никола Фурнаджиев, Пенчо Пенев, Крум Вълков, Иван Хаджихристов са вече покойници.
Хисар е благословен кът на нашата Родина, той е подтикнал много писатели към творчество.
Х. Бенадов
Хисар, февруари 1976 г.
ЯНКО СТАНОЕВ
Хисаря се слави най-вече с миналото и с целебната си вода. Не идвам тук да се лекувам и слава богу, защото това ми дава възможност да се радвам на града и на климата му без притеснения. И тук, както и навсякъде, писането понякога върви, а понякога – не. Никой град не може да те промени и направи по- способен, но истината е, че доста писатели имат навика да идват тук всяка година. Между тях съм и аз. Тъй че не малко страници от моите книги са написани тук и най-вече от романа „Тихия кът”, с който се занимавам сега. И ако написаното от мен ще има някаква трайност, то и Хисаря ще е градът, който ще бъде свързан с творчеството ми. Иначе то ще отмре, а Хисаря, естествено ще си остане. Та с нас и без нас този град си остава в живота и в историята. А ние минаваме през него с удовоствие и благодарност, и всеки от нас го цени така, както цени и всичко, свързано близко със самия него.
Янко Станоев
Хисар, 06.12.1980 г.