Когато обхождате крепостната стена на Хисаря, вие ще видите по нея не един камък, обърнат с лице към вас. Тези камъни никога не са били покривани с някаква мазилка, а от векове са били открити и са гледали със своите каменни очи как дефилира пред тях животът на човека. Ако можехме да разбираме езика им, те щяха да ни разкажат за много чудновати неща и събития. Те сега виждат и нас. Те ще отпечатат и нашия живот в своята каменна памет и ще го препратят в бъдните векове като чудновата легенда.

Като вървите по улиците на града, тук ще видите как почти всички мъже и жени носят в ръцете термоси на каишка . Ако тукашният градски народен съвет някога реши да установи емблема на града, то следва да се спре на първо място на „камилите”, изворите и термос с каишка.

Но най-силно впечатление, вярвам, ще ви направи здравният ритуал пред топлите чешми. Тук хората стоят изправени с чашка в ръка и пият мълчаливо на малки глътки чудотворната вода, изпълнени с вяра за оздравяване. За миг чувствуваш, че се намираш в древен храм сред тълпа от богомолци.

А вечер, когато застанете пред широкия прозорец на стаята си, пред вас ще се открие най-просторното небе, което сте виждали през живота си. И не само най-просторното, но и най-дълбокото, и най-ведрото, и обсипано с най-много звезди. Тук като че ли и звездите са по-близо до вас.

Александър Гиргинов, Подпис: /не се чете/
Хисар, 24.ІІ.1978 г.