ХИСАРСКА ФРЕСКА
На Стефан Поп Василев

Щом денят нощта разбули
и поръси слънчев цвят,
блясват и стени и кули
в стария античен град.

Всеки камък е белязан
с гняв, проклятие и пот
на неволник – роб, наказан
с мъченически живот.

В тая крепост са ечали
глъчка, шум и викове.
Глуха е сега заспала.
Рог призивен не зове.

Вечер тъмнината пада,
бликва звездния поток,
неизбежната прохлада
лейне по зида висок.

Цял ден слънце го е пекло,
векове е тъй проспал,
как са векове протекли,
досега не е разбрал.

Чуваш как във тишината,
тихо стене крепостта –
неотстъпна, чудновата
дъщеря на древността.

Георги Караиванов
Хисар, градът на хубавите залези,
29.ХІ.1978 г.