В Хисаря идвам два пъти в годината от 1950 година насам. Привлича ме мекият климат през всичките годишни времена, неповторимото синьо италианско небе, концертите на славеите и чудната атмосфера, която създава хилядолетната римска стена.
В Хисаря ме привлича приятната скука, която предразполага към творчество. Тук има меко слънце и през есента, и през пролетта и зимата.
По-голямата част от моето творчество минава през Хисаря. Тук написах и последната си творба, романа ”Този дълъг път…”.
Макар че много хисарчани са мои приятели, те ми дават поводи да пиша фейлетони и сатирични материали, но това правя с добро желание, за да стане Хисаря още по-привлекателен и гостоприемен.
В Хисаря и по-специално в Творческия дом на писателите имам незабравими спомени и часове на дружба с колеги – писателите, някои като Крум Кюлявков, Светослав Минков, Никола Фурнаджиев, Пенчо Пенев, Крум Вълков, Иван Хаджихристов са вече покойници.
Хисар е благословен кът на нашата Родина, той е подтикнал много писатели към творчество.

Х. Бенадов
Хисар, февруари 1976 г.