Признавам: прочетох това, което е писано в тая книга за Хисаря; признавам също,че не бих могъл, да кажа нищо повече за сегашните му красоти, за миналото му , включено в писани и неписани легенди,за бъдещето му, залегнало в мечтите и плановете на тези, които го управляват на тези и уреждат. Просто, присъединявам се към писаното от моите колеги.
Какво съм написал в Хисаря?
Една част от книгата ми „Древният път”, чието издаване очаквам догодина; сега пиша нещо, за което не смея да кажа нищо. За девет години редовно посещение това е катастрофално малко, но пък какво може да стори човек за някакви си двайсет дни?
Както и да е; всичко е хубаво, когато завършва хубаво: нямам основание да твърдя за себе си обратното , когато съм бивал в Хисаря.

Марий Ягодов
Хисаря, 18 май, 1976 г.