В зелени багри залезът догаря.
И в залезната злачна тишина
край каменния пръстен на Хисаря
върви една усмихната жена.

Над старата изпепеплена слава,
над пулса на подземните недра –
жената като римлянка минава
с изваяни, класически бедра.

И камъните жадно я целуват,
изтръпнали от нажежена страст.
И нищо повече!Не съществуват
ни космоси , ни столици, ни джаз!

О, този миг – почти невероятен!
Върви жената – музика и зов.
Върви жената- космос необятен
и столица на вечната любов!

Хисаря, 1978 год.

Обичам да идвам в Хисаря – и заради хубавия въздух, и заради тишината, и заради чудесните условия в Творческия дом на Съюза на българските писатели.
Тук се откъсвам от всекидневните си служебни задължения, отдалечавам се от зяседанията и телефоните, забравям всички излишни вражди и още по- изилишни „приятелства”. И пиша!..
В Хисаря съм написал почти всички стихотворения, включени в книгите ми „Територия”, „Априлски коловози”, „Разстояния” и „Щит”. Надявам се този списък да продължи – стига да има живот и здраве.
Освен всичко друго, тук, в Хисаря, човек става по-спокоен, по-добър, по-сърдечен!

Матей Шопкин
Хисаря, 22 март 1978 г.