ВЕЧЕР ИЗ ХИСАРЯ

Кога притихнат шум и вихър
и тръгна в твойта тишина –
като една въздишка тиха
зашъпват древни времена

И всеки камък тихом дума,
че в този преходен живот
мъдрец, владетел и безумец
лежат под каменния свод.

Над тях всевечната природа
отново диша и сияй
и те превръща , с труд народен,
в един човешки малък рай.

Да, в суетите ни човешки
не би се никой съхранил –
природата не знае грешки
и те не пита кой си бил.

Славчо Красински
Хисаря, 31.ІІІ. 1977 г.