Как да се скрия в мрака, как,
Когато тя на челото ми все гори –
Светулката на мойта вяра?
Като дете в крайморските еленови гори
Я залепи една ръка от времето по-стара.
И тя между очите ми със фосфорче трепти,
Пулсира мигаща, за миг изтлява…
Ако не можеш ти светулко повече
недей расти,
Но никога не ме напускай и т а к а в а!

Ваня Петкова, Подпис: /не се чете/
Хисаря, 7 януари 1977 г.
/ИЗ БЪДЕЩАТА КНИГА/

За мен Хисаря беше едно приятно откритие. Романтичната античност на този град ме пренасяше в сантименталните сънища, които раждат Поезията.
Имам само една молба към градоначалниците на Хисаря.
Моля Ви, любезни любители на шума, на модерните форми и поклонници на техническия прогрес, не правете по–цивилизован малкия хисарски бисер. Оставете го такъв и за нашите деца. Иначе има опасност да заприлича на натруфено чучело, в което превърнаха и … погребаха милия ми, сърдечен гр. Созопол!
Моля ви!
/В замяна Ви обещавам много хубави стихове, написани в Хисаря/.

Ваня Петкова Садик,
/Валя Прокофиевна Житская/
Хисар, 31 март 1977 г.