Обичам Тракия – от нея неизменно черпя сили и воля за творческа работа.
Здраво съм свързан и с Хисаря, с неговата южна природа, с неговия благодатен климат, със сърдечните му хора.Творческият дом на Съюза на българските писатели е мой зимен пристан и най-любимата ми поетическа работилница.
Всички мои книги, излезли през последните двайсет години – а те са десет – са писани изцяло в нашия хисарски дом. Почти във всички книги, особено в книгата”Тракийски видения”/1968/ има стихотворения, пълни с най-искрена възхвала на Тракия. Дълбоко вярвам – няма никога да прекъсне тая моя кръвна яка връзка с нея.

ТРАКИЯ

Не съм роден във твойта топла пазва,
не съм откърмен с твоя земен сън,
но спомням си – един сляп древен бог
за тебе дни и нощи ми разказва.
И аз растях сред племето ти знатно
и пих от твойта мъдрост и печал.
Това, което скришом бях ти дал,
ти ми го върна, Тракийо, стократно,
спаси ме от неволя и забрава,
със златен ключ отключи моя глас
и вля в кръвта ми тайнствената страст,
която камъните оживява.
Опрял глава на топлата ти гръд,
аз днес съм плът от твойта жива плът.

Димитър Пантелеев
Хисар, 20.ХІІ.1978 г.