СОНЕТ КЪМ ХИСАРЯ

Таз крепост от гранит, тегло и хоросан
да беше с разум и човешка реч – тогава
от нея бихме чули не един роман
покрит от вековете с пепел и забрава.

Под бурените спят надежди и мечти
на хиляди неволни гости на земята,
но паметният труд на робските плещи
до днес незаличен ни гледа от стената.

Пеша, с коне , в носилки и на колесници
прииждали са тук плебеи и патриций,
живот да дирят от целебната вода.

Над изворите пък – в безмълвие са бдели
на нимфи и богини статуите бели –
на здраве символи с безсмъртна красота!

Хисаря, 29.02.1976 год.