В Хисаря се влюбих отколе. И не минава година да не му гостувам. Но не за тържества, а за работа. Защото тук е оазис на красота , на тишина и приятен климат, сред които човек и почива, и пише. Тук аз написах десетки стихове, написах книгата си „С обич към земя и хора”, по-голяма част от очерковата си книга за героя на Радомирската република Райко Даскалов. Тук написах и книгата си за другия прославен син на България – антифашиста, единофронтовеца Петко Д. Петков, която вече е в ръцете на редакторите.
Дарявай ме все с такова творческо вдъхновение,любим град на древността и мадостта Хисар!

Подпис: Паун Генов
Хисар, 12.3.1976 г.

ХИСАР

Макар далеч от пътища световни,
шумели са край тебе вековете…
Какви ли не събития ти помниш!
Кой враг ли тук не е поил конете си!

Строили римляните тази крепост,
но не сами –
строили са я траки!
А кой не я руши –
и грубо ,
и нелепо,
за да заварим останки
от паметник архитектурен
със спойка по-солидна от бетона,
та и след толкова вековни бури
за гения тракийски да напомнят!

Паун Генов
Хисаря, Ноември 1973 г.