Идвам в този тих ,интимен кът, наречен Хисар, в продължение на повече от 25 години, най- малко два пъти годишно. Биха се събрали няколко години , които съм изживял тук, където написах изцяло или отчасти голяма част от книгите си: ”Партизаните са тук”, ”Дядо Иван иде”, ”Живот с надежда”, „Гласове от вековете”, ”Златният пръстен”, ”Семир се завръща”, ”Момчето от отряда”, ”Ело справедливият”, ”Това упорито момче“, „Барабанът“,
”Всички на оръжие” и др.
Тук, в този все още романтичен кът,забравяш всичко и цял се отдаваш на мислите и чувствата си. Без Хисар , мисля, не бих написал част от книгите си . И заедно с всичко това Хисар лекува и през време на работа с тишината си, с атмосферата си, с водите си.
Дано никога не се превърне на един студен като камъка бездушен „модерен град”.

Петър Стъпов
01 декември 1977 г.