Хисаря се слави най-вече с миналото и с целебната си вода. Не идвам тук да се лекувам и слава богу, защото това ми дава възможност да се радвам на града и на климата му без притеснения. И тук, както и навсякъде, писането понякога върви, а понякога – не. Никой град не може да те промени и направи по- способен, но истината е, че доста писатели имат навика да идват тук всяка година. Между тях съм и аз. Тъй че не малко страници от моите книги са написани тук и най-вече от романа „Тихия кът”, с който се занимавам сега. И ако написаното от мен ще има някаква трайност, то и Хисаря ще е градът, който ще бъде свързан с творчеството ми. Иначе то ще отмре, а Хисаря, естествено ще си остане. Та с нас и без нас този град си остава в живота и в историята. А ние минаваме през него с удовоствие и благодарност, и всеки от нас го цени така, както цени и всичко, свързано близко със самия него.

Янко Станоев
Хисар, 06.12.1980 г.