Връх Кози грамади хилядолетия крие огромна тайна, която е разкрита едва през 2005 г. Обектът е интерпретиран от доц. д-р Иван Христов като резиденция (тюрзис) на владетел на Одриското Царство. Застроената площ на тюрзиса е от 104 m² и е изграден от прецизно напаснати дялани камъни. Обектът датира от V-IV век пр. Хр., разположен е на площ от приблизително 8 декара и се намира в Средна гора, на 20 km северно от подмогилните храмове в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Крепостите стени следват релефа на терена и минават по най-непристъпните места, което през древността е улеснявало отбраната. Основен и определящ акцент в тази крепост, оцеляла над 2400 години, е резиденцията на тракийския владетел. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Амадок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките одриси.
Съществен елемент от двореца е неговият вход, обърнат към долината. От него се разкрива уникална панорама, обхващаща хиляди квадратни километра видим „долен“ свят, където и най-малката диря прах от конник или войска би била забележима навреме, за да се вземат адекватните мерки за отбраната на мястото. За подовата настилката е използвана строителна керамика с тъмно червен цвят.
Археологическите паметници на връх Кози грамади са първоначално регистрирани от д-р К. Кисьов, който накратко описва, след проведени теренни обходи, крепост разположена на площ от 2,5 декара. Според Кисьов на върха се откриват материали от Късноатичната епоха и Средновековието. В южната част на върха ученият забелязва фрагменти от съдове и накити характерни според него за Елинистическата епоха. Споменава се и за случайни находки на драхми от типа „Силен и нимфа“ както и бронзови монети на Филип Македонски.
Разкопките на археологическия обект ръководени от доц. д-р Иван Христов започват още през 2005 година, когато е регистрирана иманярска инвазия на върха. През 2011 година е публикуван първият том описващ археологическите проучвания, а през 2012 година излиза и том II. Археолозите откриват фрагменти от златен нагръдник – царска инсигния, както и символната за траките, и непреходна за тяхната история, двойна брадва – лабрис.
През 2010 г. при оглед на кариерите за добиване на огромните квадри, с които е изградена одриската царска резиденция под връх Кози грамади, екипът ръководен от доц. Христов се натъква на скален обект, който може да се оприличи на скална гробница. Обектът наподобяващ естествена пещера е разположен на трудно достъпно и забележимо място. Направеният на място анализ показва обаче, че се касае за грубо изсечен от човешка ръка коридор в здрави гранитни скали. Входът на пещерата-гробницата е висок 1,40 m. и има формата на пресечена пирамида. По своята форма входът на съоръжението се доближава този на долмените от Странджа и Сакар планина. Коридорът – скосен във височина намира прилики с подмогилните гробници в Тракия. Пещерата-гробница завършва с тесен процеп, който е почти аналогичен на характерния завършек на пещерата-светилище „Утробата“ до с.Илиница (Източни Родопи).
Входът на пещерата-гробница е обърнат на изток. В преддверието археолозите откриват обработен скален блок и фрагменти от керамични съдове, които се датират най-общо от Ранножелязната епоха (XII – VI в. пр. Хр.). Според доц. Христов скалната гробница не е била използвана за полагане на тленни останки, а по-скоро е посветителна. Обектът има сходство със замисъла на използване на подмогилните храмове в землището на с. Старосел, където са извършвани мистериални ритуали в памет на починалите владетели на одрисите. Христов и екипът му разглеждат обекта като скално светилище, което е било в основата на традиция за почитане на целия връх Кози грамади.
През пролетта на 2011 г. са предприети теренни обходи целящи откриването на нови недвижими археологически ценности в билната част на Същинска Средна гора. Получените резултати обогатяват археологическата карта около Кози грамади и дават по-ясна представа за поселищния облик на планината през Късножелязната епоха.
Античният архитектурен комплекс в района на връх Кози грамади (1100 метра надморска височина) е Групов паметник от Национално значение.
