Построен около богато термоминерално находище през периода ІV–VІ в., Диоклецианополис е бил не само водолечебен център, но и важен християнски град – седалище на епископ. По това време в града се е развило забележително църковно строителство. Диоклецианополис е един от малкото римски градове в България, в който са били построени толкова голям брой раннохристиянски култови сгради.
Досега в рамките на града и извън него са разкрити и проучени 10 раннохристиянски базилики (църкви), три от които са експонирани и достъпни за посещение. В Хисаря са разкрити и проучени 9 раннохристиянски базилики. От тях само 3 са експонирани и достъпни за посещение. Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура през периода IV – VI в.
Базилика №1 се намира западно от южната крепостна порта. Тя е единствената известна досега в България двукорабна базилика. Абсидата й е тристранна. Датира се от средата на V в.
Базилика №3 се намира на 120 м южно от главната крепостна порта „Камилите“. Тя е трикорабна, с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Базиликата е построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е разрушена от хуните и през VI в. тя е построена отново. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са погребани Теодор и синът му – протектор Йоан. Надписът се намира в Археологическия музей в град Хисаря.
Базилика №8 е разположена срещу сградата на НЧ „Иван Вазов“. Базиликата е трикорабна, с полукръгла абсида, притвор и баптистерий (кръщелна). Датира се от V в.
