Богатото термоминерално находище при днешния град Хисаря е определило още от най-древни времена лечебно – възстановителния характер на селището. То е било и основната причина градът да се развие и превърне в най – големия балнеолечебен център в Източнобалканските римски провинции. От текста на един надпис на латински език, произхождащ от Хисаря, научаваме, че още през 135-136 г. по нареждане на император Хадриан, мястото около минералните извори е било обявено за императорско владение (Аugusta). Резултатите от археологическите проучвания на римските терми в парк „Момина сълза” показват, че началото на тяхното изграждане вероятно е било поставено в средата на ІІ в. Тогава те са изпълнявали функцията и на светилище на нимфите, почитани като божества на изворната лековита вода (нимфеум). По това време са построени западният caldarium, преддверието южно от него и главният вход, който се е състоял най-малко от два прохода, завършващи във височина с арки.
Към края на II в. и началото на III в. термите са били разширени в източна посока, където са били построени нови три помещения. От тях са разкрити още един caldarium с три басейна и северно от него едно голямо помещение със значение на tepidarium (помещение с топъл въздух, в което тялото се е подготвяло за водните процедури).
През античността, както и днес минералните извори са били едни от най-оживените места. Около тях са се събирали много хора, които с наслада и на бавни глътки са отпивали от целебния елексир. Още през средата на ІІ в. при днешния извор „Момина сълза” започнало строителството на голяма римска баня с нимфеум (светилище на нимфите). Неслучайно, на това място са били съсредоточени най – атрактивните постройки от архитектурата на античния град – терми (бани), монументална двуетажна обществена сграда (резиденция).
През ІV в. на запад допълнително е била изградена друга масивна банска постройка. Пак по това време термите са били разширени и в южна посока, където са разкрити части от зидовете на голямо, все още непроучено помещение. По този начин през ІV в. в завършен вид термалният комплекс е имал застроена площ от около 3 дка.
Стените на комплекса са градени със смесена зидария с дебелина на стените 1 – 2 метра. Подът и стените са били облицовани с мрамор. В банята е имало хипокаустна система за отопление. Керамични тръби са отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара.
Археологическите находки, намерени по време на разкопките на термите (оброчни плочи на нимфите с посветителни надписи), архитектурни детайли от мраморната подова и стенна облицовка, мраморната лъвска глава и други са експонирани в Археологическия музей.
Обектът е под №67б в 100те национални туристически обекта.
Цена билети за вход на Римските терми
Възрастни 5.00 лв
Пенсионери 3.00 лв
Учащи 3.00 лв
Семеен билет 10.00 лв (двама възрастни и две деца до 16г.)
