В резултат на дългогодишни археологически разкопки е проучена, разкрита и експонирана голяма част от сградите, уличната мрежа и укрепителната система на римския град Диоклецианополис. Открити са също така 5 некропола (гробища), разположени извън чертите на града. В тях има много гробници и гробове. За посещение е експонирана само най-голямата от тях, единствената, в която се откриват стенописи и подова мозайка. Тя е една от най-интересните в архитектурно отношение гробници, открити в България от периода на късно-римската епоха.
Гробницата е открита случайно, при обработка на земята през 1957 г. Състои се от засводен коридор-стълбище и гробна камера. Коридорът е направен от два успоредни зида, преминаващи постепенно в свод, който през тесен вход, оформен от каменни блокове, води в погребалната камера. Тя представлява правоъгълно помещение с размери 4,29 х 2,78 м и височина 2,35 м. Подът на камерата е покрит с разноцветна мозайка в красиви геометрични форми, наподобяващи цветен килим. Мозаичните камъчета са с черен, светлочервен, тъмночервен и бял цвят, споени с фин розов хоросан. Изпълнението е в техниката opus verticulatum. Централният геометричен мотив – квадрат е изпълнен от застъпващи се шестоъгълници, заграждащи 16 по-малки квадрата, които са запълнени от засичащи се редове от различни по цвят мозаечни камъчета. Върху мозаечния под са иззидани две гробни легла, ориентирани изток – запад. Лицевата им страна е гладко измазана и изписана със стенопис във формата на спуснати драперии. Стените на погребалната камера са били покрити с пояс от стенописи на височина до 1,5 м от пода. В тях преобладават правоъгълници, наподобяващи мраморни плочи. Следи от стенописи личат и по свода на коридора, но те са силно повредени
В стените на погребалната камера са иззидани 6 ниши – по 2 на източната и западната стена и по 1 на северната и южната стена. Те са имали ритуално предназначение и в тях са поставяни погребалните дарове по време на погребението. Изписани са с рози и други цветя, символизиращи райската градина.
Гробницата е използвана два пъти. При първата употреба погребението вероятно е извършено чрез кремация. Даровете и урната с праха са била поставени в нишите и на мозаичния под. При втората употреба погребението е извършено чрез трупополагане като за целта в гробната камера са изградени допълнително две гробни легла. При тяхната направа част от северната и южната ниша са запълнени.
За построяването на гробницата теренът е бил изкопан на дълбочина 5 м. След изграждането и, тя е била отново засипана с пръст, като на повърхността е останало само началото на коридора. За градеж са използвани тухли и камъни, споени с хоросан, примесен с трошени тухли. Градежът е изпълнен в техниката на смесената зидария (opus mixtum).
При разкопките гробницата е намерена пълна с вода и тиня, което е причинило силното увреждане на стенописите. Освен малки парчета кости, не са открити следи от погребални дарове. Очевидно е била ограбена още през античността.
По своите архитектурни белези, градеж, стенописи и мозайка гробницата се отнася към епохата на късната античност – ІV в.
Без съмнение тя е била изградена за семейството на знатен робовладелец, сановник или военачалник от местната аристокрация.
Римската гробница се намира на 300 м. югозападно от археологическия резерват. До нея се достига по пешеходна алея на юг от минералния извор „Момина сълза. Гробницата се състои от стълбищен коридор и гробна камера. Камерата е изписана със стенописи, а подът и е оформен с разноцветна мозайка. Гробницата се датира от ІV в. и днес може да се види в автентичния и вид. Това е единствената римска гробница, открита в България с подова мозайка.
Билети за Римската гробница
Възрастни 4.00 лв
Пенсионери 3.00 лв
Учащи 3.00 лв
Семеен билет 8.00 лв (двама възрастни и две деца до 16г.)
