Диоклецианополис – крепостна стена и съоръжения

Богатият на минерални извори античен град Диоклецианополис е бил обграден със солидна крепостна стена. Изградена е в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан.
Крепостната стена има форма на неправилен четириъгълник и до днес запазена е на места в оригинал до 10,50 м. височина Стените са изградени в опус микстум – смесена зидария от камък с тухлени пояси. В изграждането и преправките на стените са използвани и други антични техники. Изкачването по стените е ставало чрез 16 еднораменни и двураменни каменни стълби върху арки, образуващи високи ниши по вътрешното лице на зида. Тя е една от най- добре запазените крепостни стени от епохата на късната античност на Балканите и в Европа.
По цялата и дължина са издигнати 44 бойни кули. Най-интересни от тях са югоизточната ъглова кула с ветрилообразна форма и североизточната ъглова кула, която е осмоъгълна на кръгла основа. Крепостната стена има форма на неправилен четириъгълник и обгражда пространство от 30 хектара. Общата дължина на стената е 2327 м. През първата половина на V в. отбранителната сила на крепостта от северната страна е била подсилена с втора крепостна стена (протейхизма). Влизането в античния град е ставало през четири големи порти, ориентирани по посоките на света. Най-добре запазена до днес е западната крепостна порта. Тя се състои от един засводен проход, фланкиран от две правоъгълни кули. Проходът е бил затварян от двукрила врата.
Най-голям интерес в архитектурно отношение представлява южната порта. Тя се състои от един засводен проход, който обаче от външната страна е предшестван от по-голяма арка, носена от два масивни стълба. Южната порта е фланкирана от две правоъгълни кули. Последните проучвания показаха, че във връхната си част тя не е завършвала със самостоятелна трета кула (машикули), а е представлявала непрекъсната П-образна бойна площадка на две нива, изкачването на която е ставало чрез вътрешна петраменна стълба, изградена в западния корпус на портата. Запазената и до днес на билото на южната порта прекъсната тухлена арка всъщност е част от декоративен тухлен свод, в средата на който е имало амбразура за директен обстрел над противника. Портата е била затваряна с двукрила врата, залоствана отвътре с масивна дървена греда. От двете страни на челната арка са оформени декоративни ниши, в които са били поставяни статуи на императори или на божества. Над арката цялата вътрешна фасада е декорирана от тухлен корниз, който е служил за основа на триъгълен фронтон.