Античният град Диоклецианопол

Природата е дарила щедро Хисарския край. Благоприятният климат и лековитите топли минерални води са привлекли вниманието на човека по тези места още от най – дълбока древност.
Най-монументалните архитектурни образци се отнасят към времето на римското владичество.
През 46 г.Тракия е завладяна от римляните и превърната в римска провинция. Данните от един надпис на латински език, произхождащ от Хисаря, свидетелстват, че през 135 – 136 г., по времето на император Хадриан районът около хисарските минерални извори е бил обявен за императорско владение (Augustae) със собствени граници. Това императорско владение имало особен статут и било подчинено лично на императора. Още през средата на ІІ в., при днешния извор „Момина сълза”, започнало строителството на голяма римска баня с нимфеум (светилище на нимфите).
През 293 г., император Диоклециан (284-305 г.), обявил владението за град с име Диоклецианополис. В периода V и VI в. римският град Диоклецианополис е бил в своя най-голям разцвет. Тогава той се разраснал извън рамките на крепостните стени. В пътеводителя на античния автор Хиерокъл от 528 г. се споменава, че през този период Диоклецианополис е бил третият по големина град в провинция Тракия след градовете Филипополис (Пловдив) и Берое (Стара Загора). В Диоклецианополис са идвали на лечение едни от най-високопоставените личности на империята. Соломон, викарий на провинция Тракия, който е управлявал по времето на император Маврикий (582-602 г.) не само е отсядал тук, но е и погребан в един от некрополите на града.
Античният град Диоклецианополис представлява цяла селищна система – най-добре запазената запазена крепостна стена от този тип в Югоизточна Европа с четири порти и наблюдателни кули, останки от казармени постройки, частни вили, обществени сгради, амфитеатър, римски терми, раннохристиянски базилики, семейна гробница, запазени улични настилки и водопроводна мрежа. Той бил устроен по всички правила на римското строителство. Диоклецианополис е бил обграден със здрава крепостна стена, която е била построена по времето на римският император Диоклециан. Укрепителната система на античния град е изградена от крепостна стена с кули и порти, ров и вал от север, юг и изток, а от север дублираща външна крепостна стена – протейхизма. В Античния град се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули. Несъмнено крепостната стена е най -значимия и експозиционен елемент от античните градежи. Античната улична мрежа е изградена по Хиподамовата система – с правоъгълни квартали и улици, ориентирани север – юг и изток – запад. Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация. Обусловена от наличието на термални източници, водоснабдителната и канализационната мрежи са много добре развити.
През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианополис става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол /Пловдив/ и Берое /Стара Загора/.
На територията на крепостта и прилежащите некрополи са разкрити множество култови, обществени, жилищни и стопански сгради. Открити са 9 базилики с различна големина и планова характеристика. Известни са множество казармени помещения, обикновенно долепени или в близост до крепостните стени.
Термите са заемали особено място сред обществените сгради в града. Известни са две бани в границите на крепостта и още една на територията на извора „Момина баня“.
На 19 ноември 1976г., Министерски съвет на Република България (тогава НРБ), взема решение с номер 199, с което обявява „Античен град в курорта Хисар“ за археологически резерват. Решението е обнародвано в брой 97 на Държавен вестник от същата година.
Археологическият резерват „Античен град в курорта Хисар“ е недвижима културна ценност с национално значение в регистъра на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).  Уникалността на мястото и всичко, което се е случвало там, тепърва продължава да се разкрива и да събужда интерес, както у посетителите, така и в научните среди на археолози и историци.